Previous Page  2 / 7 Next Page
Information
Show Menu
Previous Page 2 / 7 Next Page
Page Background

48

ЮТИЛИТИС ЯНУАРИ - ФЕВРУАРИ 2014

ТРАНСПОРТ

Стратегически

интегриран

екологичен модел

Нова методология за предварително проектиране

на високоскоростни железопътни транзитни системи

тратегически-

ят интегриран

екологичен модел

(СИЕМ) е предназ-

начен да подпо-

мага при оценката на еколо-

гичните параметри

, необходи-

ми за получаването на екологично

одобрение и разрешение по време

на предварителното проектира-

не на високоскоростни железопът-

ни транзитни системи (ВЖТС). То-

зи модел следва интердисциплина-

рен подход, като комбинира прин-

ципи от няколко научни области ка-

то инженеринг, управление на енер-

гията, въздействие върху околна-

та среда, икономика и комуникации.

Контекст и значение

Оценката на въздействието вър-

ху околната среда (ОВОС) е задъл-

жителен компонент в проектира-

нето и изграждането на ВЖТС. По

време на предварителното проек-

тиране трябва да се идентифици-

ра естеството и мащаба на еко-

логичните последици, които мо-

гат да бъдат резултат от стро-

ителството на железопътна-

та линия и мерките, които тряб-

ва да се предприемат, за да се ми-

нимизират тези последици. СИ-

ЕМ може да помогне за популяри-

зирането на целите за устойчи-

вост, като заедно с това дава по-

вече прозрачност при разработва-

нето на политиките и насърчава

държавното участие и приемане.

Традиционният модел на еколо-

гична оценка, който се използва за

предварителното проектиране на

проекти за ВЖТС и впоследствие,

за тяхното екологично одобрение,

е разделен на следните седем фази:

1.

Планиране на модел, кой-

то предоставя алтернатив-

ни транспортни средства.

2.

Описание на екологични-

те и социално-икономи-

чески въздействия.

3.

Отношение на публични-

те заинтересовани стра-

ни към проекта.

4.

Съображения за околната сре-

да и градоустройството.

5.

Мерки за смекчаване.

6.

Изисквания за мониторинг.

7.

Заключение.

В индустриализираните икономи-

ки има разработени много мето-

дологии за оценка на екологичното

въздействие в отговор на различ-

ни законодателни контролни и ре-

гулаторни мерки, както и с цел да

отговорят на различни екологични

ситуации и цели (Atchia & Shawna,

1995; Campbell, 1993; Canter, 2004;

Miller, 1997). Всеки предложен еко-

логичен модел представя различ-

на дълбочина на анализа, който да

се направи при оценката на даде-

но въздействие. Международни кон-

гломерати, започващи големи ин-

фраструктурни проекти като

Alstom (2008a, 2008b, 2008c, 2009) и

Delcan (2010) обясняват, че изборът

на методология зависи от: (a) нуж-

дите на потребителя; (б) видът на

проекта; и (в) видът на екосисте-

мата. В зависимост от тези фак-

тори една методология може да се

окаже по-полезна от друга. Затова

анализаторът трябва да реши коя

методология ще бъде най-подходя-

ща за дадената задача и ситуация.

Внимателен преглед на реди-

Традиционният

модел на екологична

оценка е разделен

на седем фази